Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2008 16:14 - Настроение
Автор: daliq Категория: Изкуство   
Прочетен: 936 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 15.07.2008 16:17


Из настроенията на природата лястовици писукат нежно отвън,силно слънце напъва своята пареща,горяща сила.Небето е чисто.Ясно синъо...седя близо до прозореца,от време на време се долавя сговор на хора,минаващи по паветата,или пък е нечия кола,движеща се по улицата...подухва лек ветрец,единственото спасение за набиващата се горещина...наоколо е изпъстрено с множество къщи,ясно се вижда-не много надалеко как балкана се опира у небето.Дървета от много векове тук стоят непокътнати.Преливат от зеленина и История.Цялото съзвучие с природата,заедно с лястовиците донася ехото и нямият шепот на неизвестното.Хврърля те в размисли...Лястовиците и врабчетата са красиви-отдадени,унесени изцяло в своя полет и в своята звукова симфония-чуруликане,наподобяващо песен.Летят в синхрон едни с други и кацат по жиците,донасят настроение...онова безмълвно настроение,в чиято палитра живеят дълбокото затишие и природно примирение...Мушици тук наоколо търсят храна за препитание,а въздухът постепенно се напоява и наслоява с горещи лъчи...Може би да е ...как изглежда да вали,привечер... И ето, изминават няколко часа-в ранният следобед земята се напоява с тихи сълзи дъжд,последвали от леко гръмотевично свистене....някак охладнява,подухва вятър зачестено...полъхва те свеж мирис на преродена природа,обновена...След изминалите дни от зной,настилката се дере,реве за мъничко свежест и влага.
Аз съм в една от къщите,обитаваща този квартал и наблюдавам внимателно цялото съзвучие на природата.От време на време се долавя как минават крайпътните автобуси.Намирам себе си-тук,съвсем сама...където времето ме е отвело да преживявам отново и отново различни събития,поставена пред различни ситуации и съответно подхождайки по различен начин,ненаподобяващ предхождащият...Винаги в своето творчество пиша за любов...може би човек се ражда с този копнеж,повик,и от първият ден на тази земя,утолява непрестанната нужда от обич.Първо от родители,а после от любим.Лудост е да се поробиш в самота.Но самотата-искаш,или не искаш идва,така след известно време и си отива.Някога намирали ли сте себе си да Ви обсебва празнотата?Сякаш сте болни от самото преживяване и препитание на всеки настоящ и после отминал ден...В такива моменти си казвам,че житието не е никак лесно.Ако някой,някъде хвърли булото,шлифера на песимизма вурху очите Ви,търсете в силата на зрението си ,да видите отвъд черното,колко благоприятни перспективи има за светло бъдеще...празнотата е кървяща болка в сърцето и крясък в душата...Човек няма нищо на този свят едва когато издъхне.Докато живееш,докато дишаш,храниш се и мислиш,чувстваш,преживяваш,ти имаш Всичко.Имаш себе си. И благодарение на "себе си",има в същесвуване" много,много други като теб...Всеки се бори с живота по своему.Всеки има свой стандарт,свое минало,свое настояще,свое бъдеще...На Планетата Земя ,живущи,отсяваме своите уроци,преглъщаме своите грешки,усъвършенстваме делата си към по-добри,заздравяваме отминали рани и пр.Понякога замъглени,понякога прояснени....винаги с едно-едничко обикновено,крехко,честно,човешко сърце...Човекът е като времето-променлив,неустойчив,зависим.Зависим от живота и обкръжаващото го общество.Променлив от настроения,неустойчив на падения...Всяко място в живота е призвание от Бог-в коя страна сме се родили,в кое семейство сме отгледани,през какво сме преминали,кога сме се препънали и паднали,а после станали,гордо насочени напред към ползотворно движение.Всичко ,всичко в живота Ни е дар от Бог или наказание,съпътствано от поуки и осмисляне...
Аз...днес ще остана цял ден...така...близо до прозореца,за да получа сила за всичко,което ме очаква...радост или болка....щастие или тъга...
Борете се Хора,за всяко свое праведно желание,борете се...и учете се,че безгрешен никой не съществува...затова съумявайте да прощавате,да се раздавате безрезервно...По своето житейско пътешествие,излизайте победител-с усмивка.Човек е човек,когато не се предава,само да различава позитивното от лошото и със смелост,с гордост,без страх,да се нарече "щастлив" човек и да си каже наум:"Да,аз живея достойно и за в бъдеще винаги ще бъде така...пожелавам си дълголетие..."




Тагове:   настроение,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kleopatrasv - Чудесно е !
15.07.2008 16:34
Докосва !
цитирай
2. daliq - Благодаря...
15.07.2008 18:27
опитах се да направя описание на природната картина,като й придам живот чрез думи и изречения...дано звучи сполучливо при прочит...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: daliq
Категория: Изкуство
Прочетен: 384779
Постинги: 306
Коментари: 89
Гласове: 3148
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930