Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
18.03.2008 14:53 -
Без дом
Автор: daliq
Категория: Изкуство
Прочетен: 500 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.07.2008 13:16
Прочетен: 500 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 11.07.2008 13:16
По жици движат се думите и движенията коронясват равновесие.
Въздухът свързва слънцето с чуруликане на птици.
Сезонът отчита време,секунда
от разсъние и безмълвие до
нощ-тъмна,извисена в мрак и тъмен праг е тя за новодошъл враг,
немил-недраг,скитащ се в нощта,
под сянката на пропаста.
Този враг немил-недраг-за тъмнина е износен живак....
Да бъдеш гост на мрачна перелина,да застанеш в защитен пост над
здрачна камина----
---в тук-една живописна картина!
Дее пепел разлят,изпод сиво-черен литературен обхват....
Този похват е художествен трактат----на
снимки,спомени---прикрепени по плакат...
Дее момичето наивно що" грееше вопли до огъня...
Дее сърцето й дивно,що" туптеше красивно"
...!
В тази стая с камина,
камина не гори
В тази стая по плакати,
снимките по пода се разнасят,
атмосфера топла внасят
и питат за момичето дето в детство реди -снимки по стени,
но в мигове едни,след години три,
сърцето й се вледени
лед разтопи огънят горял,и той сега е само в пепел изтлял
По жици движат се думите и движенията коронясват равновесие
В стаята дума не мълви се
момичето от болка скри се в себе си
Въздухът свързва слънцето с чуруликане на птици.
За момичето стая бе дом.
Сега за нея домът е дъждовен ромон под
тъмно-синъо небе.
Когато стаите в душите ни са празни,природата ни утолява с дъжд и слънце ...!
Въздухът свързва слънцето с чуруликане на птици.
Сезонът отчита време,секунда
от разсъние и безмълвие до
нощ-тъмна,извисена в мрак и тъмен праг е тя за новодошъл враг,
немил-недраг,скитащ се в нощта,
под сянката на пропаста.
Този враг немил-недраг-за тъмнина е износен живак....
Да бъдеш гост на мрачна перелина,да застанеш в защитен пост над
здрачна камина----
---в тук-една живописна картина!
Дее пепел разлят,изпод сиво-черен литературен обхват....
Този похват е художествен трактат----на
снимки,спомени---прикрепени по плакат...
Дее момичето наивно що" грееше вопли до огъня...
Дее сърцето й дивно,що" туптеше красивно"
...!
В тази стая с камина,
камина не гори
В тази стая по плакати,
снимките по пода се разнасят,
атмосфера топла внасят
и питат за момичето дето в детство реди -снимки по стени,
но в мигове едни,след години три,
сърцето й се вледени
лед разтопи огънят горял,и той сега е само в пепел изтлял
По жици движат се думите и движенията коронясват равновесие
В стаята дума не мълви се
момичето от болка скри се в себе си
Въздухът свързва слънцето с чуруликане на птици.
За момичето стая бе дом.
Сега за нея домът е дъждовен ромон под
тъмно-синъо небе.
Когато стаите в душите ни са празни,природата ни утолява с дъжд и слънце ...!
Няма коментари
Търсене
Блогрол