Lirika :: Без дом

По жици движат се думите и движенията коронясват равновесие.
Въздухът свързва слънцето с чуруликане на птици.

Сезонът отчита време,секунда
от разсъние и безмълвие до
нощ-тъмна,извисена в мрак и тъмен праг е тя за новодошъл враг,
немил-недраг,скитащ се в нощта,
под сянката на пропаста.
Този враг немил-недраг-за тъмнина е износен живак....
Да бъдеш гост на мрачна перелина,да застанеш в защитен пост над
здрачна камина----
---в тук-една живописна картина!
Дее пепел разлят,изпод сиво-черен литературен обхват....
Този похват е художествен трактат----на
снимки,спомени---прикрепени по плакат...
Дее момичето наивно що" грееше вопли до огъня...
Дее сърцето й дивно,що" туптеше красивно"
...!
В тази стая с камина,
камина не гори
В тази стая по плакати,
снимките по пода се разнасят,
атмосфера топла внасят
и питат за момичето дето в детство реди -снимки по стени,
но в мигове едни,след години три,
сърцето й се вледени
лед разтопи огънят горял,и той сега е само в пепел изтлял

По жици движат се думите и движенията коронясват равновесие

В стаята дума не мълви се
момичето от болка скри се в себе си

Въздухът свързва слънцето с чуруликане на птици.

За момичето стая бе дом.
Сега за нея домът е дъждовен ромон под
тъмно-синъо небе.

Когато стаите в душите ни са празни,природата ни утолява с дъжд и слънце ...!